Увеличаването на сърдечната честота до 180 – 200 в минута винаги е сериозна заплаха за здравето. Дори при еднократна регистрация на такава величина на сърдечния ритъм, трябва да се консултирате с лекар.
Съдържание
Причини за учестяване
Увеличаването на сърдечната честота до 180 – 200 в минута, ако се разглежда като електрически процес в сърцето, може да има различен произход. Диагнозата и методите на лечение зависят от естеството на бързия пулс. Ето защо някои пациенти с такова сърцебиене са подходящи за някои техники и лекарства, части – напълно различни. Препоръчваме, когато сърдечната честота се увеличи до такива цифри, да не се съмнявате и да се обадите на „линейка“, дори само за да регистрирате ЕКГ по време на атака. Това е много важно за по-нататъшното лечение.
И така, пулс от 180 в минута може да възникне в резултат на такива процеси, протичащи в сърцето:
- Изразена синусова тахикардия.
- Суправентрикуларна или суправентрикуларна тахикардия.
- Предсърдно трептене.
- Пароксизмална камерна тахикардия.
Изразена синусова тахикардия
По този начин, ако пулсът от 180 – 200 се появи при млад човек по време на интензивно натоварване, той трябва да бъде спрян и да изчака нормализирането на сърдечната честота. Във всички останали случаи е необходима спешна медицинска помощ. Почти невъзможно е самостоятелно да се помогне на пациент с изброените аритмии (с изключение на вагусните тестове, които ще бъдат разгледани по-долу).
Такива показатели понякога могат да се развият при млади хора на възраст 20-30 години по време на интензивно натоварване, например бягане. Това не бива да се допуска.
По време на физическа активност и бягане е необходимо да се поддържа сърдечната честота много по-ниска, за да не се изтощи сърдечният мускул. След спиране на натоварването пулсът при такива хора бързо се забавя до нормални стойности (времето за възстановяване е индивидуално, обикновено те са от 3 до 10 минути).
Суправентрикуларна тахикардия
Суправентрикуларна или суправентрикуларна тахикардия-това състояние вече е патология. С него сигналите за контракции на сърцето се образуват в една от горните му камери (предсърдия) и поради аномалии в структурата на пътищата предизвикват атака на бърз сърдечен ритъм с честота над 140 в минута. Такъв пароксизъм може да продължи дори няколко часа и дни и изисква незабавна медицинска помощ. При млади хора и деца пулсът от 180 в минута често е проява на тахикардия при синдрома на Волф-Паркинсон-Уайт.
Предсърдно трептене
Предсърдно трептене-тази аритмия се характеризира с неправилни чести контракции на предсърдния миокард, които се извършват върху вентрикули редовно (съгласувана форма на трептене).
При пулс от 180 – 200 съотношението на предсърдно-вентрикуларните възбуждания е 2:1, тоест предсърдията се свиват слабо, с честота около 360-400 в минута.
Това състояние е опасно от развитието на тромбоза на мозъчните съдове или сърцето, т.е. от развитието на миокарден инфаркт, инсулт и изисква незабавна медицинска помощ.
Пароксизмална камерна тахикардия
Пароксизмалната камерна тахикардия е животозастрашаваща аритмия, при която вентрикулите се свиват без връзка с предсърдията с честота до 220 в минута. В същото време те практически не се отпускат, така че не могат да се напълнят с кръв от предсърдията. Следователно, много малко кръв навлиза в съдовата система с такава аритмия. Пациентът има кислородно гладуване на тъканите и с продължителност на атаката повече от 30 секунди е възможна загуба на съзнание, а по – късно-преход към фибрилация, трептене на вентрикулите и спиране на сърцето.
Заболяване
При здрави хора изброените нарушения на сърдечния ритъм, т.е. идиопатични форми на аритмии, са редки. По този начин те са свързани с вродени генетични промени в проводимата система на сърцето.
Много по – често причините за сърдечни пристъпи 180-200 в минута са сърдечни заболявания:
- коронарна болест на сърцето, включително предишен инфаркт на миокарда;
- кардиомиопатии (хипертрофични, рестриктивни, разширени);
- миокардит;
- вродени и придобити сърдечни дефекти;
- синдром на Волф-Паркинсон-Уайт;
- синдром на CLC;
- хронична сърдечна недостатъчност.
Такива не-сърдечни причини за чест пулс като треска, анемия, белодробни или щитовидни заболявания не причиняват сърцебиене до толкова високи нива (с изключение на суправентрикуларни аритмии при тиреотоксикоза).
Не си струва да се опитвате сами да разберете причината за такива нарушения на ритъма без допълнително изследване.
Признак
Развитието на бърз пулс до 180 – 200 на минута обикновено се чувства добре от човек. Пароксизмът започва внезапно. Такива симптоми възникват и се засилват:
- замайване,“ воал “ пред очите;
- задух, липса на въздух;
- прекъсвания в работата на сърцето, треперене или други неприятни усещания;
- притискаща болка, тежест зад гръдната кост;
- тежка слабост, гадене, понижаване на кръвното налягане.
При продължаване на аритмията е възможна загуба на съзнание, рязко намаляване на кръвното налягане, нишковиден пулс, охлаждане на крайниците, т.е. развива се аритмогенен шок. Такива случаи изискват лечение на пациента в интензивното отделение.
Диагноза
Когато се появят пристъпи на повишена сърдечна честота до 180 – 200 в минута, е необходимо задълбочено изследване на сърдечно-съдовата система. Обикновено включва следните методи:
- ЕКГ;
- рентгенография на белите дробове;
- ехокардиография;
- ежедневен ЕКГ монитор или монитор за „сърдечни събития“;
- в някои случаи-трансезофагеално електрофизиологично изследване.
За да се разпознаят причините за аритмията и нейното правилно лечение, е необходим преглед от квалифициран кардиолог и функционален диагностичен лекар.
Лечение
Как да си помогнем с развитието на пулс от 180 – 200 в минута:
- спрете всяко натоварване, легнете;
- разкопчайте стегнатите дрехи, осигурете чист въздух;
- обадете се на“Бърза помощ“.
Можете да опитате да направите вагусни тестове, но те не винаги ще помогнат за спиране на атаките:
- дълбоко вдишване с напрежение;
- измиване в леген със студена вода, задържане на дъха.
За да се улесни благосъстоянието преди пристигането на лекарите, можете да предложите на пациента 20-30 капки корвалол или валокордин; анаприлин не се препоръчва да се използва самостоятелно поради опасност от понижаване на кръвното налягане.
Възможни възможности за лечение на такива аритмии:
- приемане на лекарства, които предотвратяват развитието на атака (те се избират от кардиолог и ефективността се оценява при многократно ежедневно наблюдение на ЕКГ);
- хирургични операции (напр.РЧА при синдром 0 или комбинация от рча с имплантиране на пейсмейкър при тежки форми на предсърдно трептене).
